00:04.2
00:07.9
Добър ден. Казвам се Венелин Йорданов. Реконструктор съм.
00:08.0
00:13.7
Самата ми област е пресъздаване на бит и култура, войнски умения и войнски традиции.
00:13.8
00:20.6
Като се почне от времето на аспарухови българи- преди създаване на България и идване на прабългарите на замите ни.
00:20.7
00:24.9
До падането, по-точно казано, под търско робство на българите.
00:25.0
00:29.9
Ето тук съм изкарал попринцип
00:30.0
00:37.4
най-важното, което е, и най-важните неща, което е било от въоражението на нашите прадеди.
00:40.6
00:45.6
Предимно съмата им екипировка е била леко въоражение
00:45.7
00:55.7
предназначено главно за използване от гърба на коня. Както знаем нашите прадеди са били номадски народ.
00:58.3
01:03.1
Но поголяма част от живота им била тясно свързана с коня.
01:04.0
01:07.1
Въоражението, което съм изкарал тука е следното.
01:08.0
01:09.0
Като се почне.
01:12.0
01:17.1
Едно от основните оръжия е било лъка.
01:18.0
01:28.6
Самия лък е бил изработван от кост, обикновенно от рогата на воден бивол, както е изработен този.
01:28.7
01:35.6
Съмите стреги, централната част на лъка, са били изработвани от конски ребра.
01:35.7
01:39.0
Които са били пристягани от сухожилия.
01:39.1
01:47.0
Тетивата са били изработвани от 4 вида материали: сухожилия,
01:47.1
01:52.8
исушени черва, конски косми, използвали са дори човешка коса.
01:54.0
01:57.1
В някои случаи.
01:57.2
02:02.0
Този лък, попринцип, е тройнокомпонентен, сложнорефлексен, асиметричен лък
02:06.0
02:12.0
Асиметричен ще рече, че едното рамо на самия лък е по-малко от другото.
02:12.1
02:20.3
Това е с цел да улесни стрелбата от гърба на коня на дадения човек.
02:22.8
02:26.0
Ето тука, попринцип, това е другия вид лък.
02:26.3
02:28.3
Това е кримо-татарски лък.
02:29.1
02:37.4
Лек лък. Малък също. С цел лесна употреба от гърба на коня.
02:37.7
02:44.1
Изработен е от дърво. Тетивите, попринцип, са ги изработвали от същите материали.
02:44.4
02:49.3
Колчана, в който са съхранявали самите стрели.
02:49.6
02:55.0
Първоначално самите колчани са били изработвани от плъст.
02:55.6
02:57.7
Това е плъстена вълна.
02:58.6
03:05.5
Подплатена с кожа отдолу, да не закача самите наконечници на стрелите.
03:05.6
03:07.1
И дървена конструкция.
03:07.4
03:11.8
Целта на този колчан е, че колчана е трябвало да бъде достатъчно голям.
03:12.7
03:20.0
Един такъв колчан е трябвало да събира до 40 броя стрели. Като човека е трябвало да носи по 2 такива колчана.
03:20.1
03:28.8
Единия е бил постоянно на него, другия е бил закачен на гърба на коня.
03:29.1
03:31.6
Това е друг вид колчан. Този е по-малък.
03:32.0
03:35.2
Изработвали са ги също и от кора на бреза.
03:35.9
03:39.0
Също с дървена конструкция.
03:39.1
03:44.4
Попринцип самия колчан, точно при този тип, е имал капак. Който след...
03:44.5
03:51.2
Когато самите стрели не са се използвали посто колчана се е затварял,
03:51.3
03:56.8
за да предпази самите стрели.
03:57.0
04:04.0
От нараняване. От наслояване на прах. От вода и т.н.
04:08.4
04:14.9
Стрелите, които са били използвани, са с различна форма на наконечника.
04:15.3
04:18.9
И са с различен брой пера и форма на перата.
04:19.0
04:21.1
Според зависимост от предназначението им.
04:23.7
04:27.5
Първоначално самия наконечник, или върха на стрелата,
04:28.1
04:32.0
е бил широк листовиден наконечник.
04:32.3
04:35.6
Понеже война е бил по-слабо защитен.
04:35.7
04:37.9
Не е носел стоманена ризница.
04:38.0
04:42.9
Не е носил ламеларна броня, както почват по-късно да носят.
04:43.6
04:46.8
И за това върха бил в такава форма.
04:47.2
04:50.0
Вече когато войните стават по-добре защитени
04:51.3
04:54.9
самия наконечник става много по-издължен.
04:56.2
05:00.8
Променя се самата му форма, за да може да минава по-лесно през ламиларната броня
05:00.9
05:02.6
или помежду хълките на ризницата.
05:04.3
05:09.3
Принципно тази стрела е със спираловидно перо.
05:09.8
05:13.4
Тази стрела главно се е използвала само за лов на птици.
05:14.2
05:19.8
Понеже самата форма на перото не позволява на самата стрела да отлети
05:23.3
05:25.0
И не е нужно да се гони.
05:27.8
05:29.8
тази стрела е пак ловна.
05:30.3
05:34.5
С по-големи пера, която дава по-стабилен полет на стрелата.
05:35.0
05:36.3
И с широк връх.
05:36.4
05:39.8
Задължително ловните стрели, които са били преди това бойни,
05:39.9
05:42.3
по-късно са използвани за лов.
05:42.4
05:46.5
Понеже нанасят много по-големи поражения на животното.
05:46.6
05:49.6
И много по-бързо настъпва смъртта.
05:50.9
05:53.3
Тази стрела е с 4 пера.
05:54.5
05:58.2
Тя се е използвала главно за стрелба от гръб на кон.
05:58.9
06:05.1
Понеже при запълването в лъка самата стрела трябва да е с 2-те водещи пера.
06:06.1
06:09.2
Когато си на гърба на коня, човек няма време да гледа
06:11.7
06:13.7
в какво положение са перата на стрелата.
06:15.0
06:19.8
Просто, както и да я запънена на самия лък, тя винаги си е с 2-те пера
06:20.8
06:22.6
към основата на лъка.
06:23.1
06:25.1
Минаваме към другото важно оръжие.
06:25.6
06:27.2
Това е сабята. Или палаж.
06:28.3
06:30.1
Самата сабя е била предназначена,
06:31.3
06:35.0
и била приспособена, пак за използване от гърба на коня.
06:35.6
06:38.0
Първоначално самият палаж
06:41.0
06:43.6
е бил с права дръжка.
06:44.2
06:45.5
По-изправено острие.
06:46.6
06:48.6
И центъра на тежестта е бил
06:49.1
06:50.9
изнесен отпред на самия връх.
06:52.2
06:54.3
Това е пак с цел да има много по-добра
06:56.3
06:57.9
сила. От гърба на коня.
07:00.7
07:02.3
Вече малко по-късно
07:04.2
07:05.0
самият палаж
07:06.4
07:07.6
се видоизменя.
07:08.9
07:11.2
Приспособява се също за работа от земя,
07:12.3
07:14.6
като съмата дръжка се е извила.
07:16.5
07:19.1
И по този начин центъра на тежестта
07:19.9
07:23.8
се предава вече към самата дръжка, а не към върха на острието.
07:24.4
07:28.0
Понеже се сече от ниско и по-малко изморява ръката.
07:28.1
07:29.2
Много по-практична е.
07:30.8
07:33.2
Другото важно оръжие, това е буздогана.
07:35.7
07:38.2
Той се е изработвал обикновенно от бронзова
07:38.3
07:40.0
или от стоманена глава.
07:40.6
07:42.9
Метална, която е била с нарези.
07:45.3
07:46.6
И дървена дръжка,
07:49.5
07:50.9
с ето такава връв.
07:52.2
07:55.4
За да може да се държи по-добре, да не се изплъзва.
07:57.0
08:02.7
Обикновенно се използвал когато война е бил защитен от стоманен шлем.
08:03.1
08:05.2
Когато се одари по шлема,
08:12.2
08:18.1
в едно зашеметено състояние, в което е било много по-лесно да бъде
08:18.7
08:19.5
обезвреден.
08:20.1
08:22.2
Това е също оръжие друго
08:22.3
08:24.7
традиционно, което е подобно на буздогана.
08:25.8
08:28.6
На това оръжие му се вика "кестен".
08:29.1
08:32.5
Това оръжие бърка защитата на самия войн.
08:33.3
08:37.6
Те са били два навити кестените. Единия е дълъг кестен, другия е къс кестен.
08:38.2
08:42.6
Късия кестен, попринцип, само се нанасят в защитата, докато дългия кестен
08:43.2
08:43.8
се е използвал
08:44.8
08:49.6
едновременно за насясяне на удари в защита, отнемане на оръжие на противника.
08:50.6
08:53.9
А вече при него се е използвала и самата дръжка, като оръжие.
08:57.5
08:58.6
Бойната брадва.
08:59.8
09:02.0
Едно от основните оръжия също.
09:03.4
09:05.9
Първоначално самото острие е било такова.
09:06.6
09:14.1
Вече когато почват да носят стоманени шлемове, острието се променя от тясно острие
09:15.0
09:16.8
в по-издължено. Също с цел
09:18.2
09:20.1
при нанасяне на удър в шлема
09:21.9
09:23.4
проникне отдоло.
09:23.5
09:28.0
Когато се нанесе удар по шлема и брадвата не може да проникне отдолу,
09:28.6
09:30.4
брадвата просто се обръщала на обратно
09:32.2
09:35.9
и се е удряло с ето ей това чукче, което прави резонанс,
09:36.0
09:37.3
както при буздогана
09:38.5
09:39.3
и при кестена,
09:40.9
09:42.8
Зашеметява противника
09:45.5
09:48.1
както споменах, се обезврежда много по-бързо.
09:49.3
09:52.5
Това е едно от основните оръжия. Също друг вид оръжие.
09:53.6
09:57.1
Той се е използвал и като оръжие.
09:58.0
10:01.2
Използвал се е също и в скотовъдството.
10:02.1
10:03.0
Както знаем
10:03.4
10:06.2
нашите прадеди са били конен народ.
10:06.3
10:08.1
Отглеждали са страшно много коне.
10:09.0
10:12.5
Точно това се е използвало при събиране на тъбуните
10:13.1
10:15.5
от коне. А също повремена битка и като оръжие.
10:15.6
10:16.5
Този е къс.
10:17.0
10:18.3
Попринцип, стигат
10:18.4
10:20.5
на дължина до 6 метра- 7.
10:22.9
10:24.8
При този дръжката е подвижна.
10:27.8
10:29.3
улеснява работата с него.
10:30.1
10:35.2
А има вече и които са с твърда дръжкка за по-добър контрол над
10:36.4
10:41.0
Това оръжие, попринцип, се е смятало за едно от най-страшните уръжия.
10:45.8
10:46.8
Тук съм изкарал,
10:49.4
10:51.0
Типичния стоманен шлем,
10:51.9
10:54.8
който е с леко островърха форма,
10:55.2
10:56.6
за да може да отбива ударите.
10:57.6
10:59.5
Наносника, който предпазва
11:00.1
11:00.9
предната част.
11:02.0
11:03.4
Имало е шлемове,
11:05.1
11:10.6
самия наттилник е отпред, като забрало.
11:10.8
11:13.8
И са се е виждали само очите на самите
11:15.0
11:18.1
Най-вече е бил украсен с конска опашка.
11:19.5
11:24.3
Вече малко по малко по-късно, когато почват да носят и стоманени ризници.
11:29.8
11:31.3
Това е хълчата ризница.
11:33.5
11:35.5
Имало е ризница, която е била,
11:36.1
11:38.5
води се пластинчата нитована ризница.
11:38.7
11:41.6
Само че те са били малко по-скъпи и са ги носили само
11:42.2
11:43.5
заможните хора.
11:44.4
11:48.7
Обикновенните войници са носили ето ей такива ризници- хълчати.
11:50.2
11:53.0
Като по тази ризница се е обличал гамбизон.
11:54.6
11:57.9
Той се е изработвал също от плъстена вълна, за да може да предпази
11:59.3
12:01.1
пак от проникването на стрели
12:01.5
12:02.5
под ризницата.
12:03.0
12:07.0
Понеже самото предназначение на ризницата е не толкова да спре
12:07.5
12:08.8
удар от стрела
12:09.3
12:11.7
от колкото да предпази от сечащи удари.
12:15.1
12:16.3
Стигаме до щита.
12:16.8
12:17.9
Основното оръжие.
12:18.0
12:20.2
Щита е бил предназначен също
12:21.1
12:23.3
и приспособен за използване от гръб на кон.
12:24.0
12:25.1
Кръгла форма.
12:25.5
12:26.8
За лесна употреба.
12:30.3
12:33.5
Централно захващане за по-лесно боравене.
12:35.0
12:36.3
Снабден с ремък.
12:38.3
12:41.0
Който позволява самия войн да носи
12:42.3
12:44.6
и да замята самият щит на гърба си.
12:47.9
12:50.2
Това е първоначалната форма на щита.
12:50.6
12:52.1
Вече малко по-късно
12:53.3
12:54.5
във времето, когато
12:57.4
13:01.0
самата пехота става много по-многобройна
13:01.3
13:03.3
и много по-тежко въоръжена.
13:03.7
13:05.9
Щита се изменя в ето ей такава форма.
13:06.4
13:07.4
Капковидна.
13:10.6
13:12.6
Вече захващането на щита става
13:15.2
13:17.3
от 2 ръкохватки, които
13:19.1
13:22.4
улесняват работата с щита. И за по-стабилен захват.
13:22.5
13:24.9
И също този ремък си остава.
13:25.6
13:26.5
Това е с цел
13:27.1
13:27.9
понеже самата
13:29.2
13:30.6
пехота е била въоражена
13:30.7
13:33.1
главно е разчитала на копието.
13:33.2
13:34.6
Това е по-късо копие.
13:36.3
13:38.0
Попринцип самото копие е стигало до
13:38.9
13:40.0
5-6 метра дължина.
13:40.9
13:42.5
Попринцип при бойното копие
13:42.8
13:44.5
тази опашка я е нямало.
13:45.2
13:47.0
Тя се е използвала попринцип
13:48.1
13:52.5
копието което е имало опашка, то даже не е влизало и в бой.
13:52.8
13:57.5
Самото копие, което е с конската опашка, е служело, като знаме.
14:00.8
14:02.0
Едно такова оръжие
14:03.8
14:05.7
то е имало култов смисъл.
14:06.1
14:09.2
Още наречения, по-просто казано- така наречения "бунчук".
14:09.5
14:11.9
Било грехота да се оплиска с кръв.
14:12.1
14:13.4
Главно е обозначавало
14:15.2
14:19.4
в битката мястото, където се намира главнокомандващия.
14:19.7
14:23.0
Самото копие е символ на земната ос,
14:23.1
14:23.9
която минава.
14:26.1
14:28.7
Тръгването на божествената сила на Тангра.
14:29.1
14:30.5
Под него е имало сфера,
14:30.6
14:32.0
която символизира
14:33.5
14:37.1
И пътя на божествената сила е конската опашка.
14:37.6
14:39.3
Това което представих
14:40.2
14:42.8
Е въоръжение от аспарухови българи,
14:43.2
14:45.5
още от преди създаване на България
14:45.7
14:49.6
и идването на българите на днешната територия на България.
14:50.9
14:52.7
До второ бъкгарско царство.
