Добър вечер,на всички зрители!На гости ни е Доброслав един от създателите най-голямата българска игра,

играто която е привлякала най-много потребители до момента регистриране над четирдесет милиона потребители онлайн ИМПЕРИАЛ

Тази вечер ще имаме възможност да предобием опит от един човек който е успял да бробие на международно ниво,а не само на национално

знае,че това е малко по-трудно защото трябва да задоволиш потребителските потребности на гора с много различни потребности

от тези които има само в България.Ще попием много опит,задавайте въпроси рядко ще имате възможност

директно да се поучите от един човек който е постигнал такъв успех.

Искам да ти благодаря,че се съгласи да споделиш опита си с хората които искат да се развиват

защото винаги е полезно да има хора които вече са успешни предприемачи които са направили пробив и могат да споделят опит

с хората които искат те първа да успеят,защото много хора в България вярват,че успеха може да бъде само нагласен

или въпрос на късмет и не вярват,че с упорите работа може да го постигне.

Първо може ли да ни разкажеш някой неща за теб.Кой си?От къде си?Как си започнал да правиш бизнес?От къде ти дойде идеята да правиш бизнес,а на да започнеш да учиш висше образование?

Добър вечер!Благодаря за поканата и за хубавата интродукция.

Роден съм в Плевен,но ми е много трудно да кажа от ктде съм защото съм живял на много места

живял съм в Плевен в София също и в Ловеч на село също съм живял,ако някой ме пита от къде съм

се чувстам най-добре да кажа,че съм от село,моето село е едно малко планинско село в Чипровският балкан

всички мои ваканции са прекарани там и спорвд мен там съм се научил на труд,защото докато помагах на баба и дядо

със всичките неща които се правят на село да събираш сено да косиш да ходиш за дърва и т.н.

грижи за животните смятам,че човек е там където му е сърцето образно казано и моето е там

бил съм и в САЩ в Оклахома сити в Клеърмонт,така че съм пообиколил и ми е тудно да кажа

точно от къде съм затова предпочитам да кажа,че съм там откъдето се чувствам най-приятно да бъда

Учил съм в математическата гимназия в Плевен

не съм я завършил защото на 16 години заминах за САЩ след деведесетте години имаше такава възможност

да отидеш при приемно семейство да жовееш като част от тях отиваш в американско училище

запознаваш се със тяхният начин на живот като тази програма винаго те праща на малко място

някъде в средният запад в малък град на село образно казано

защото там ги има американските цености.От девети клас трябваше да бъда в математическата гимназия там ме записаха в дванаисти

и завърших средното си образование за една година и на следващата година продължих в университет в САЩ.

Още не пълнолетен на 16 години,защото тези години са малко по различни

от сегашните,защото сега света е по-глобаризиран тогава беше много по-затворен

и един човек да отиде от един свет направо във друг.Как се реши да го направиш това нещо?

Баща ми на него му е било мечта едно време не са можели да пътуват преди 89-та година

и като се отвори възможност за един от синовете му да отиде,така осъществявах някак си негова мечта

но пък по онова време не знаехме дали няма да затворят отново границите,така че се възползвах от тази възможност.

Искам да кажа,че в нито един момент не ми е минавало през ума да оставам там

идечта ми беше отивам уча и се връщам да помагам на по-големит ми брат в бизнеса

така че и внито един момент не ми е хрумвало да правя нищо друго

мечтата ми беше да бъда астрофизик,но когато заминах за САЩ седнах и помислих

и реших,че с физика едва ли ще мога да се върна в България,а за мен това беше по-важно

и следващият избор деше да се занимавам с бизнес,така се случи имаше надграждане

но е имало някой който да ми даде някакъв пример

на мен ми беше много странно дари в САЩ научих,че има друга опция освен да правиш собствен бизнс аз си мислех,че преди не са правили хората защото е боло забранено

преди 89-та,а след 89-та е позволено и би трябвало всички да правят и там научих,че не точно така

има за хората които искат да правят бизнес и за други които не етолкова добре,защото между това да си предприемач

и да не си има доста сериозни разлики и не е за всеки.

Каква беше основната разлика между България и САЩ тогава?

Първо мажаба там е много голям хората са много амбициозни

и индувидуални примерно:почваме контро попълваш си скорин картата в момента в който си попълниш картата

човека си я обръща надолу,а ние правим да може съседчето отзат да види отговорите.

Те си обръщат картата и си казват от къде на къде аз съм учил,а другият не е учил и ще има оценка като мене.

Ние сме по-отборни играчи.Обръщат си картата и край няма да ти помогне на другарчето

такъв тип за разликите те са дребни неща,но ги виждаш как те имат концепция за попедата

те попедителя взима всичко това им е начина на мисленя,че ти трябва да се бориш

за да си победител в живота и във всичко и можеби и ние сме били едно време така,но комунистите

са ни посмачкали и ще ни отнеме малко време докато достигнем този начин на мислене

много голяма част мислят така,но не всички и още нещо е,че тези хора не вярват,че има срамна работа

защото моята първа работа щом влязох в университета само там имах право да работя започнах да обикалям

но хубавите рабори някой друг ги е взел и успях да си намеря работа като чистач на общежитието

казах на семейството ми там какво работа съм си намерил

и си мислях,че ще ме побъркат от базици,те го приеха напълно нормално казахами ок.

За тях беше важно,че работя какво работя немаше значение.

Това е хубаво защото в България в днешно време шестнаидесет годишните момчета не искат да започнат какво да е работа

От някъде трябва да започнеш,аз най-съм мразел в клубовете когато започвахме

с компютърни клубове да имаме в София и идват момчета за работа и първи въпрос питам го Какво работиш в момента?

Полудявах като чуя отговора аз съм студент,аз не те питах дали си студент питам те какво работиш

поради някаква причина смятаме,че едното замества другото много е масово това мислене,докато в САЩ

повечето хоро които са студенти работят,масово работят

аз например четери години съм разнасял пици много добър шофьор съм намирам адреси

но това съм работил през цялото време и това ме е научило на много повече неща отколкото сигурно ходенето в унирвиситета

така се учиш на отговорност да си там навреме и да работиш със другите хора и да разчитат на теб.

Да бъдеш постоянен да си свършиш работата независимо,че няма веднага да имаш бентли,защото в дешно време

така се измерват нещата как по-бързо мога да искарам пари.

Като разносвач на пица не изкарваш кой зане колко пари,но искарваш достатъчно,така че казвам на хората които са в университета

започваите работа в барчето на университат в лафката просто някъде да знаеш,че трябва да си някъде на работа

и някой разчита на тебе да работиш с пари.Това е важно да знае за един човек които отива в САЩ

и чужбина защото днешните младежи си мислят,че когато отидат в чужбина си казва добре аз ще работя разносвач на пици

ще работя чистач,но това ще ми позволи да карам хубава кола да имам хубава жена да ходя на почивки.Така ли е?

Не, лесно е да се досетим за отговора.

Хора които работят на по две места зависи колко си готов да жертваш,

за да имаш такъв живот трябва да си зададеш въпроса:Колко съм готов да жертвам?Ако бачкаш по осемдесет часа на седмица,а не четирдесет на две места

тогава най-вероятно ще можеш да ги направиш тези няща няма да имаш време да им се радваш,но ще ги имаш.

Добре завърши висше образование там,наработи се и?

Веднага се върнах буквално няколко месеца след като завърших имах малко време да си оправя нещата там и се върнах в България.

След което влясих и в казармата за шок и ужас особенно на баща ми той неше шокиран,че искам да вляза.

освен.че в Америка страшно много уважават хората които са били в армията маята гледна точка беше дядо ми е ходил баща ми е ходил брат ми е ходил

аз ли няма да ходя бях като полезно изкопаемо там,след като разбраха,че съм завършил в САЩ

бях супер интересен индивид,но и това съм го направил защото смятам,че е важно

след като излязох от казармата започнах в една туристическа агенция замалко

на работа,но усетих,че аз наистина исках да съм си самостоятелен и реших да правя бизнес

но самостоятелен и заедно с приятелката ми която е американка и я убедих да дайде в България

взехме пари назаем защото държахме сами да си създадем бизнеса и започнахме със така популярните тогава

интернет кафета една малка заличка мисля,че бяха окло 11-12 компютъра

хората идваха да цъкат разни игри.Това ти беше първият бизнес в България?Да

Ти убеди приятелка американка да дайде в България.Да.

Където тук много българи си мечтаят да отидат в САЩ.

Да,тя все още е тук и е моя съпруга.

Харесва ли и в България?Да тя говори перфектен български нашите деца също говорят пергектно български те са израстнали тук те са българи

Много си обичаме да си хейтим човек трябва да попътува малко и да види,че не е толкова по0зелено в другата страна

има много неща които магат да се видят в Америка,но има и много ужасни неща

отношението между хората помежду им държавата към хората обичаме да се оплакваме от здравеопазването

там например една жена която е бремена има право на един преглед за девете месеца,тук си ходят много повече

и всичко там се плаща допълнително кавото и да било или недай си Боже се разболееш

освен,ако не си много богат работата не е добре инче имат страшни технологии

но много хора нямат достъп до тях

Определено тяхният начин е,че те живеят за да работят няма друга перспектива те не

пътуват не се интересуват за други неща освен това което правят ние сме доста по-широкоскроени

да седнеш със съседа да си поговорите на маса.

Да има общество хора които да се виждат един друг това което каза ти още в началото да се скрие да не даде на другарчето да препише.

за да може той да бъде първи ,това е показателно.

Това ги прави много успешни като нация,но е тъжно от гледна точка на това ,че ти намаш никой около себе си

нямаш тази свързаност между хората ние сме доста по-сърдечни хора

За което смятам,че живота трябва да е и за това.

Да тогава е по-хубав като имаш една сродна душа до тебе,има една българска песена Двама и е много хубава от Козият рог много е хубава

двама човека когато са заедно живота е много по-хубав отколкото един човек да си е сам.Да.

Направил си зала която е за игра аз си ги спомням тези зали понеже едно време не всеки имаше

компютър и интернет най-вече.От там тръгна всияко

Ходихме и ние играехме в зали за да може да имаме връзка до 12-16 човека до толкова бяха някъде

По-малките да имаше тука в София имаше много големи втората ми зали беше с 24,а третата ми беше с 45 компютъра

и там спрях,но благодарение на тези зали се запознах с Мони Дочев с който основахме ИМПЕРИЯТА

защото той беше написал софтуера с който се контролира залата и аз за да мога да си сложа четери компютъра

трябваше да се свържа с него за да си купя още четери лиценза,той обича да

и му е много любима фраза че когато никой в България не си е купувал windols си е купувал неговият софтуер

защото беше по-защитен,но така се запознахме и станахме приятели и две години по-късно успях да го убедя,

че ще е много яко да си направим игра защото той е програмиста не съм аз.

Аз съм геймър чета много исторически книги и старшно много са ми интересни пиша си дизайни за удоволствйе

не че съм се надявал,че ще се осъществят.но съм ги писал когато видяхме пример как може

с браузър доста опростена игра може да бъде интересна която може да бъде написана от един човек

видях възможност да се опитам да го убедя той да е този човек да я напише написаш един документ петстотин страници

и той задраска две трети от него примерно и го направи реализируем

и за три месеца и половина пуснахме бетата първата част.