Има някои професи,които са по-динамични по-бързо се развиват и притях четери години е много време

аз също съм учил икономика на четвъртата година след като излезеш виждаш колко много се е променил света,тава което

си го учил все едно си бил впредната епоха.

Небива да има нито едната или друхата крайност,но за всяко едно нещо има начин по които е най-одачно да се направи

ти си бизнесмен и също го правиш и знаеш,че едни неща са адаптивни в този момент къ тази задача

на другия ден други неща са вярни по другият начин.

Ние не сме били безхрешни с Мони сме допускали доста бизнес грешки

но сме имали смелоста да си го признем,на да си казваме всичко е наред

казва ми си не ни се получи трябва да видим как да направил следващият път да не сгрешим пак

примерно:една от грешките която добуснахмр беше когато компанията порасна твърде бързо

надхвърли мениджерският ни капацитет така като механичното добавяне на хора без начин да ги управляваш тези хора

води до катастрофа ние пораснахме от педесет до двеста човека за по-малко от година и половина

и изобщо не ни се получиха добре нещата като минахме сто и педесет човека,сега с втората компания доста по-внимателно

правим това нещо защото сме си научили урока,но в бизнеса е така случват се грешки и трябва да се адаптираш

неможеш със старите лаври от вчера и днеска си е за днеска.

Ако те е истрах да допуснеш грешка никога няма да си научиш урока и никога няма да изпревариш конкуренцията

защото конкуренцията също може да научи грешката само чрез опит.

Да,треябва да не те е страх,че може да се обърка нещо отговорае ще се обърка нещо

въпроса е когато се обърка какво ще направиш.Как ще реагираш?

Да,това е важен урок и тези хора които виждам да не прогресират

са хората така нареени дървени философи винаги имат някакво много дълго изм=винение защо е станало някаква грешка

почват да разтягат локуми нещо се е случило

наийпростичкото е просто да кажеш сбърках сам съм си виновен,какво съм виновен,че стана наводнение

виновен си,че не си предвидил когато стане наводнение не си предвидил какво ще стане

ти не си виновон за наводнението,но си виновен,че не си помислил за последствията и как да се справиш с тях.

в нашият случай,ако се срнат сърварите защото е станало наводнение в помещението X никой не е виновен затова

но ние трябва да имаме методика по която трябва отново да заработи всичко много бързо и,ако нямаме методика сами сме си виновни.

неможем да управляваме дъжда,така че гледаш да управляваш нещата които можеш и да се опиташ да предвидиш

да си готов да реагираш когато нещо неочаквано се случи.

Четох в една книга,че има такива специалисти по управление на комплексни системи и то точно във вашата сфера

понеже аз съм работил с няколко програмиста в дръги посоки,но разбирам начина им на мислене

аз незнам дали всички програмисти го имат,но видях,че с тях беше така дава някакво предложение

те ми казват сто и двайдесет неща които може да се объркат и тогава ме учуди как може един човек може да мисли за толкова много неща едновременно

На тези обикновено им викаме сингали защото малко объркват хората старши програмистите не са тази които са събрали десет години опит

управлявайки примерно сайт за кренвиши много често се базикаме между нас,а опитните са тези които са се сблъсквали с такива проблеми

при нас примерно понеже ние работим в много сложна система работим много натоварена много конкурентна

ние неможем да си позволим да сме офлайн въобще и никога и тези хора които са в товва нещо са истински старши програмисти

защото са яли много бой образно казано и са страдали много,примерно отиваме на тим билдинг

беше някъде преди четери години отиваме на тимбилдинг и както цялата фирма е на маса и се лее алкохол

като за последно ни атакуваха сайта със хакерска атака да ни свалят сайта да нямат досег до него

слава богу Мони моят съдружник не пие и веднага беше на линия да извади лаптопа събраха се още няколо души

кой на колкото питиета е и трябваше да изтрезняват бързо и се справихме с тази атака

на следващата година наехме стая в ресторанта където бяхме в хотела който бяхме и имаше шест лаптопа

ко пак се случи това нещо тази път да можем да вдигнеме центъра за реагиране.

Може да са имали информация,че сте на купон.Да ние се съмнявахме защото две години поред ни се случваше единият път на тимбилдинга,а другият на коледното парти

на третият път се подготвихме с лаптопите за да не се губи време.

Няма работа я която човек да няма конкуренция и хора каито да са му злажалатели,защото повечето хора това ги претиснява

как да работя нещо,ако имам недоброжелатели защото това аз го забелязвам в ежедневието

колкто повече неща правя толкова повече недоброжелатели има,но и при вас е така,

Да,на повечето хора от страни изглежда лесно и си мислят,че всичко ни се получава лесно

но преди да имаме екип около нас и бяхме замо аз и Мони и системният администратор които ми е приятел от детството

той си имаше и друга работа,но и ни помагаше между другото

Мони когато отиваше на море или някъде на почивка винаги отиваше с два мобилни интернета и си подсигуряваше и там да има интернет

във морето влизаше в морето с непромокаемо калъфче и му беше вързан телефона за китката с телефона

и влиза в морето с телефона,защо ако получи есемес ,че ни е паднал сървара за битките да може веднага да излезе

да отвори лоптопа който му е скрит под хавлията под чадъра и да ги вдигне и така три години

това е денонощно няма ден в годината в която той да не спи с телефона и в момента в които светне той да не трябва да реагира в рамките на пет минути

не всеки иска да живее с такъв стрес ти съобразяваш целият си живот около това нещо

в момента имаме хора в компанията в така нареченият елитен екип те са по сущият начин

та са свързани със система за есемеси,ако единият не реагира до пет минути почва на другият есемесите да го,атакуват и така докато някой не реагира.

шегувам се много често,че ако аз получа есемес означава,че всички във фирмата са умрели

защото аз нямога да помогна за нищо само ще констатирам

защото аз бях закачен към есемесите и това винаги ние било забавно защото аз с какво мога да помогна като получа есемеса

сега малко или много, извадени сме от есемеса,но шегата че ако аз го получа азначава,че всичко е свършило

това е начин когато имах клубовете аз постоянно бях с телефона защото,ако дойде проверка през ноща и стане някакъв проблем

и аз не си вдигна телефона и докато отида на другият ден може да нямам клуб вече отиваш на кино и си държиш телефона на кракът

обърнат на опратно защото може да се налижи да излезеш от киното.Колко години беше с телефона преди да можеш и да си починеш?

Много около шест седем.Шест седем години един човек трябва да е готов да отдели преди да може и да си почине

Аз лично не бях ходил на море пет години примерно всяко лвто се случваше нещо вече имах възможност,но нямах време

горе долу така се случват нещата не съжалявам не страдам от този факт,но го отбелязвам защото някой гора може да смятат тези неща за недопостими

да нямаш регламентирана отпуска и почивки,затова казвам,че предприемачеството като цяло

и предприемчивият човек трябва да разбере кое ще го прави щастлив,ако неможе да носи на стрес и не е готов не е работа за него защото

няма да може да издържи на напрежението,няма нищо лошо това си е избор

неможе да има само екшън герой трябва да има и по-спокоини да потдържат системата след това това е разликата

между пребприемача и мениджара успешният предприемач може да бъде ужасен мениджър

и онратното много рядко имаш комбинация от двете в един човек защото предприемача малко или много

прави някой необосновани рискове поема и прави резки промени,докато мениджара трябва да бъде много подреден

и последователе което ти трябва когато бизнеса вече е установен в началото нямаш място за много

ред,но после без ред ще се сринеш,така че ние имаме от двата вида хора във фирмата и по този начин фирмата върви напред

Когато станат вече двест човека не е добре да си предприемач,а е хубаво до дайде мениджъра.Трябва да има ред.

Ние после я намалихме и се га я смалихме до по-нормална бройка и сега сме си щастливи

въпроса е,че човек трябва да преценява и да се адаптира това е най-добрият съвет за един бизнес

за мен късмета никакво роля не играе,късмета пести време

ние примерно успяхме от първият път в единият бизнес

но след това станаха малко проблеми после излязоха други неща това е въпрос на упоритост

може да ти се получи на пурвият път може и от десетият просто трябва да продължаваш да опитваш .Когато можеш да го повториш тогава се вижда модела.

Да,всички знаем българската поговорка кято е много хубава,не старили,а патило питаш

Този който е патил и е страдал зане много и можеби разликата от едно време през 90-те години и началото на 2000-та година,но и сега

е че сега имаш вариянт да опиташ втори трети път тогаеа рискове инвестиции такива работи нямаше

да играеш ол ин и когато не се получи те търсят разни хора.

Имаме два въпроса:Мариян Христов:Какво мислите за джисон и апи?Аз не го разбирам много това нещо

Джейсо и Апи и имат ли будеще в близките пет години защото е най-разпространен в използването на АПИ?

Че се ползва ползват се аз не съм технологичен човек за да мога да дам отговора информирано

имат ли бъдеще моят опит без да съм технологичен човек,а съм човек коойот много е патил

е,че съм чувам как много технологии ка ще умрът те обаче отказват да умарат и други които ги хвалят и след една година някой им спре дръжката

и отиват по дяволите затова за мен единственото нящо което трябва да се прави е,че трябва да си готов да си смениш технологията да си смениш езика,ако трябва

защото примерно флаша беше голяма работа,чакаме вече десет години да умере,но отказва да умира

но вече можем да кажемофициално,че е мъртав.

Елпъл ли го събориха него?Да,всияки твардят,че бил бавен ние на него разработвахме супер бързо

след това тоста тегаво минахме към следващият ЕнЕл5 истината е,че утр ще дойде нещо друго

сега елпъл си смениха езика за да си програмист трябва постояно да се интересуваш да гледаш какви са тенденциите

и да си готов в момента в който се случи да взимаш книгата да четеш и дапочнеш на новият език.

Днес не само в програмирането,а във всяка една сфера трябва да се адаптираш да търсиш

да виждаш промянат да виждаш възможностите и да виждаш на къде се насочва интереса.

Уневерситета залага на четреи до шест години обучение като хората смятат,че после не трябва да учат

тояно обратното е ти трябва да учиш винаги по-бързо ударно и после добавящо

ако учиш добавящо цял живот ти ще бъдеш по-добре ще бъдеш адаптивен и гъвкав.