"Ти като ми го разказваш това нещо, за да го обясня на зрителите, защото много често трудно го разбират колко е абсурдно това нещо,

което се случва наистина на страшно много не само предприемачи, а и на хора в ежедневието. Понеже аз съм късоглед и имам 3 диоптера и половина,

сега съм с контактни лещи и винаги ходя с контактни лещи, защото от едно време ме е срам да нося очила, понеже често се сбивах

и ако ме ударят ще ми счупят очилата. Цайс не е добре. Нарушава ми имаджа и дори, когато нямах контактни лещи, не ми даваха да слагам,

защото преди да навърша определена възраст, не ми даваха да слагам контактни лещи лекарите, аз ходих без очила и без лещи,

обаче, когато се прибера вкъщи и искам да гледам филм, не мога да чета буквите, ако нямам очила." "Слагаш очилата." "Да. И прибирам се вкъщи

и те ще тръгват да дават филм, който аз много чаках да го гледам, обаче не мога да си намеря очилата и почвам да ги търся. И баба

ходи след мен, аз живеех при баба и дядо. И тя казва: "Ивчо, какво се случва?" И казвам: "Бабе, остави ме, че бързам." И тя казва:

"Ама кажи ми да ти помогна."И аз казвам: "Абе бягай от тука! Не можеш да ми помогнеш." И продължавам да си търся очилата и тя казва: "Ама кажи какво..."

И казвам: "Абе ти какъв човек си? Остави ме намира! Искам да си свърша сам работата. Не можеш да ми помогнеш. Разбираш ли? Очилата ми ги няма.

Ей да ти го кажа." И тя каза: "Ами те са ти на главата." И аз тогава просто защото дълго време съм ходил да си ги оставя и не ги разбирам,

че са ми на главата." "Абсолютно е такъв примера. Много е точен. 11 години на мен не ми беше хрумнала мисъл, че аз мога да правя нещо друго.

Аз бях приела, че това ще правя и търсех начин как да го правя по най-добрия начин. Не ми беше хрумнало, че мога да направя нещо друго в тая посока."

"Когато един човек прави бизнес, той го вижда от първо лице. Това е като игри, понеже преди да започне предаването говорих със сина ти

и той каза за електронна игра. Има електронни игри, които са от първо лице. Ти се движиш и виждаш нещата около себе си.

Има игри, които виждаш отгоре и е много по-лесно, защото виждаш цялата картинка къде се движи героя.

Когато сме предприемачи, особено когато ни е напечено, ние сме от първо лице и не виждаме цялата картина, а ей там някъде отстрани може да има

много добро решение." "Ние сме във филма." "Да, да, да." "Ние сме във филма. Емоциите са повече. Драмата е много." "И това е

един голям проблем на предприемачите. Не търсят. Много хора не искат да четат. Имам един приятел, с който от малки заедно сме израстнали,

и винаги е имало една конкуренция преди. Успял съм да се излекувам от тази конкуренция с него нали и въобще, но

това е благодарение на четене, книги, много опит, много бой, нали бой на живота, който ми е направил. И с годините книгите са ми помогнали

да стана много по-умен и по-добре да разбирам света, но не крия, че не съм ги измислил аз нещата, а съм ги прочел някъде.

Не са мои мисли. Те са дадени от книгите." "Аз дори имам още едно такова...още по така виждане в тая гледна точка дори и нещата,

които ние измисляме, според мен по същия начин някой някога вече ги е открил -" "Точно така, ние може и да сме ги чули." "- и ни се дават под

някаква форма. Просто трябва да сме готови, да споделяме и сме едни проводници да съберем опита и да го покажем." "Да. И когато му казах

преди време определени неща за неговия бизнес, той не ги прие, защото аз съм ги казал, а не може аз да съм по-умен от него.

И в един момент, когато започна да чете книги, и той идва и ми казва нещо. И аз просто съм прочел книгата." "Дето сме го говорили преди 3 години."

"И аз му казвам: "Аз това не съм ти го казвал?" "Никога не си ми го казвал. Защо се правиш на луд?" "Това е много интересно." "Нали казвам го

просто че когато прочете човек -" "Това продължава да ми се случва." "- когато го прочете и това е един съвет много хубав - да четат хората повече

книги." "Да, със сигурност." "Това много ще им отвори мирогледа. Има един въпрос от наш зрител, който казва: "При положение, че човек

не се вижда като наемен работник, какво да прави в такъв случай да започне като свободна професия или да се хвърли в дълбокото?" Твоят поглед над..."

"Ако човек не се вижда като наемен работник, действа във всички други посоки, в които се вижда. Аз не се виждам като наемен работник от

днешна дата. Тоест от позицията на всички тази години не се виждам нали да започна отново така. Иначе тогава съм се виждала. Минах през това.

Не казвам, че е нещо лошо под никаква форма. Просто към момента не се виждам. Тоест ценя свободата, която съм постигнала, правото

да създавам, да творя и да развивам. Няма нищо лошо в наемен работник. Ако не се вижда, действа в посоката, в която се вижда."

"Да се хвърля в дълбокото." "Задължително. Ще му бъде ли трудно? Ще му бъде много, но то и иначе не е лесно според мен."

"А кой е лесния живот. Да." "За мен няма лесен живот." "Ти виждаш ли се жена на богат мъж?" "Не, аз не съм се виждала така."

"И да ходиш на Монтакана." "Говорим може би за модел, който не знам с предприемачеството

дали има нещо общо, не знам парите къде са наместени тук. По принцип не се виждам да не творя и да не създавам."

"А можеш ли да твориш като една богата жена, която прави заведение и е интериорен дизайнер без да е изминала трудностите? Защо го казвам?

Защото много хора се страхуват от трудностите, а всъщност те единствено те учат как можеш да твориш. Ако не си сам отговорен,

ако не се сблъскаш, ако не фалираш, ако не те позаболи, как ще се научиш някога, как ще изкараш твореца от теб?"

"Няма как да стане по друг начин. Не няма как да стане по друг начин. Най-верочтно мога да загубя някакви пари, ако направя нещо, което

не мога, или мога да го науча в тоя процес, но със сигурност няма да е с резултата, който би било, ако се занимавам с това."

"Да, и няма да си щастлива самата ти, ако се налага, ако имаш парите да ги правиш нещата, а да не са по трудния начин."

"За интериора се замислих и ми стана забавно, защото, когато ние започнахме да помогаме на заведения, аз съм имала

интереси в интериора, но него не съм го учила никога. Но имаме две направене заведения там ми мина интереса към интериора.

Тоест направихме ние ремонтите. В интерес на истината се справихме много добре, изключително трудно нали с всички майстори

с цялата комбинация...да ги съберем, да спазват срок, да спазват цени, да си свършат работата на място и т.н.

И изключително евтино се справихме за кклиента. Тоест спрямо офертите, които му бяха подадени преди това. Но тогава разбрах всъщност, че

нали мина ми гъдела, тъй като имах интереси там. Направих две заведения, справих се, но сега вече ползвам професионалисти, когато имат нужда

от ремонт." "Да, хубаво е човек да ги научи. Днеска казах пак на един приятел колко струва една праисторическа къщичка, и той не може да повярва.

Все още е в шок." "Колко струва?" "Над 100 000 лв., която е от кал и дърво и той до сега казва: "Ти ще отчаяш повечето хора, които искат да имат дом."

Нали някой неща не може да ги прозре. И аз му казах: "Виж, колко мислиш, че струва?" И той каза: "20 000" "Дай да направим така.

Ако струва 20 000 и ти я направиш за 20 000, аз я плащам, обаче ако е над 20 000 нали ти я плащаш всичко и ще го запишем даже този експеримент

да го видят хората." Той отказва, но не иска да го проумее още." "Да." "Хубаво е винаги наистина, понеже аз

не съм човек на изкуството, не разбирам. Като казвам не разбирам, вече някой неща от работата съм се научил да ги видя, но не мога

да ги сътворя. Мога да видя какво трябва да стане, но не знам как да стане. Трябва да дойде винаги някой професионалист,

да го направи. И е много важно да се научиш да работиш с професионалисти, хора, които наистина си разбират от работата, но и да ги подбереш.

Огням Костадинов казва: "Смяташ ли, че от човек, който никога не е следвал лидер в живота си, би излязъл добър лидер, който да създаде екип?"

"Ако въпроса е дали човек трябва да има ментор, за да стане лидер..." "Не, лидер. Дали човек, който не е следвал лидер."

"Дали от него би излязъл добър лидер?" "Ти не следваш лидери нали така?" "Аз съм следвала авторитети, старала съм се

през годините да си мисля, че си взимам от всеки това, което отговаря на моите вътрешни вярвания. Да, смятам.

Пак зависи от човека. Няма лошо и от следването на лидерство. Въпроса е какво трябва да научи човека и какво трябва да види.

Преди човек да води, е добре да следва със сигурност." "Да, той това пита. Ако не е следвал, дали може да стане добър."

"За мен много по-трудно, с много повече уроци и с много повече загуби по пътя." "Да, много трудности ще има, защото..."

"Възможно ли е? Най-вероятно е възможно, но с много повече падания." "Да, невъзможни неща няма. Въпроса е колко време ще му отнеме,

каква цена ще плати и той и хората около него, а в крайна сметка няма невъзможни неща. Нещо да споделиш пак за младите предприемачи

от работата ти с хора, от твоя бизнес, защото твоя бизнес е много интересен, че освен ти да правиш нещо, работиш и с хора, които

правят нещо. Така имаш по-широка база за проблеми или пък добри решения на предприемачи, които могат да помогнат на

някой, който се занимава с предприемачество." "Основното нещо, което мога да споделя, аз по-скоро ще го повторя е, че не е проблем човек

да пада, проблем е да не стане. Тоест виждам го постоянно в моментите на демотивация, в трудностите по предприемачите и

много често нали хората си мислят, че като се изправят, трябва да започнат на ново, на ново да си намерят увереността