Добър вечер на всички! Отново сме в предаването "За предприемачеството"

Днес съм с костюм, защото ходих на една конференция, може би така да се каже, българо-китайска

по въпроси свързани с предприемачество, туризъм, икономика и отидох

да представя "Исторически парк", затова съм облечен по този начин. Да не се учудят повечето хора каква е причината за

промяна на облеклото. В това предаване ще говорим с Галя Петрова, която е предприемач, дама, жена

и то от този тип, който много иска да докаже, че...Тя, тя ще го каже после за въпроси за жените и мъжете,

че... Какво искаш Галя да докажеш, че жените...?" "Аз не искам нищо да докажа." "Да"

"Вярването ми в тая посока е, че жените и мъжете са с равни възможности." "Точно така. А си останала с впечетление, че аз не мисля така."

"Не съм казала такова нещо." "Да, имаме с нея постоянни спорове в тази тема. Сега, Галя е един предприемач, който си е предприемач.

Защо винаги предпочитам да говоря с такива хора? Понеже тя от много години се бори, развива бизнес и предприемачество сама

и има много неща, които може да сподели с всички начинаещи предприемачи и въобще с предприемачи, които са

решили да бъдат свободни хора, защото предприемачеството най-хубавото нещо на него е свободата, че можещ да правиш това, което искаш.

И знам, че в повечето случая хората обичат да слушат високопарни слова от Светлин Наков. Нали така се казваше?

Или някой друг, който има аура на човек, който е постигнал много, и сигурно тези хора са постигнали много, но смятам, че

повече можем да научим от хората, които всеки ден са в боя и се борят всеки ден на живот и смърт за това да си запазят свободата.

Първо Галя да се представиш, да кажеш някой неща за теб." "Галина Петрова, фирма "Дифърънт Трейд" с дейност от 11 години в тази посока

и още 5 години предприемач в ресторантьорството. Всичко, което правя и съм правила, е свързано с туризма" "16 години предприемач."

"16 години предприемач и онзи ден се сетих всъщност, че това съм завършила, но никога не съм си давала сметка, че това образование

не съм го позвала и не ми е трябвало. Един единствен човек имаше, който ме беше попитал дали имам завършено образование.

Точно онзи ден се сетих. Тоест и аз имам менинджмънт и маркетинг на туризма и се сетих съвсем скоро." "Менинджмънт и маркетинг на туризма."

"Да." "Това си завършила." "Да, това съм завършила и това съм претворила после в действията си и във фирмата, защото тя е продукти и услуги

предимно за ресторантьорство, за заведения, абсолютно индивидуално направени спрямо техните нужди и решават конкретни задачи за тях

и тяхното развитие." "С теб е и твоя син." "Да." "Защо е с теб? Кажи сега." "Ами той е с мен, защото сме лятна ваканция и има удоволствието

да работи с мен, особено последните седмици, да ми помага много. Справя се изключително добре.

Даже на бизнес срещи се изправя и ме представя, така че... И на други срещи в ежедневната работа е голям помощник.

Има от миналата седдмица само две приети предложения от клиенти, на които...Даже из градът по едното по логото им, по другото

целия маркитингов план, измисли име на продукта." "Вземаш с тебе сина си, защото, когато един човек е предприемач, още повече когато една жена

е предприемач, тя трябва да бъде и майка нали когато има дете." "Една жена е всичко." "И ти ги съчетаваш..." "Една жена е всичко, да."

"Съчетаваш ги тези действия,-" "Да." "- защото при нас мъжете е по-лесно да оставим детете при майка си, но майката няма при кого да го остави,

трябва да е с нея, което е много добре, защото това е радост и за детето. Малко родители го осъзнават и също така го учи на много важни

неща още в най-ранна детска възраст. Понеже имам такива познати и приятели, които гледат техните деца да се наживеят

до 20 и няколко години. Според мен това е възможно най-лошия вариант за едно дете, защото много ще му е трудно, когато вече не е много гъвкаво,

а е свикнало да си мисли, че света е за него само направен, да се сблъсква с реалността. А това, което ти правиш е похвално, че успяваш

и да си майка и предприемач." "Имах своите моменти, в които не се чувствах точно по този начин. Тоест

имах усещането, че му крада от детството, нали така разпространеното вярване в тая посока, но после видях всъщност той колко много е научил

и колко много си е взел. Идеята за нашия нов продукт също ми е дадена от него преди 8 месеца." "Какъв ви е новия продукт?"

"Новия ни продукт е крафт-кафе. Това е занаятчийско кафе, прясно изпечено, на момента. Висока селекция от арабики..."

"Каква е разликата между крафт кафето и другото? Я ми кажи, че..." "Каква е разликата между крафт производството по принцип и масовото производство,

предполагам е въпроса. Това е в отношението. Тоест във всичко, което може да вложи един майстор, който гори в работата си. В начина, по който ще подбере

в случая зърната, индивидуално. След това в начина на изпичане. Което в масовото производство колкото и да е добро, то няма как да се случи

като индивидуален подбор. Там влизат едни тонове първо като входящ материал. След това по пещите в една автоматизиране система. Това

при занаятчийството го няма." "Да, ето това е, което и аз често споделям същото виждане, че най-лошото нещо, най-големия убиец на човечеството

е стандартизацията, защото тя пречи на хората да се развиват и да мислят в посока как могат да направят по-добре нещата, които правят,

а ръчно направенето кафе, занаятчийското, да не го казваме крафт нали с западната дума." "Да." "Занаятчийското.

Във връзка с думите си помислих как да кръстя тоалетните в "Исторически парк" и се сетих, че нужник е българската дума,

така че така ще ги кръстя. Няма да са тоалетни, а нужници. Занаятчийското кафе има една изненада за потребителя, че винаги има

възможност да бъде изненадан с различен вкус, което в живота най-хубавото нещо е изненадата. Дори най-хубавото нещо, ако системно ти е давано,

ти спираш да го харесваш това нещо." "Важи и за работата на предприемача. Ако всеки ден правиш едно и също, по-скучно нещо от това няма.

Тоест ако няма поле за развитие и за разширение, и за новости, това е начина, по който аз съм се чувствала." "Кажи сега как реши

да станеш предприемач." "Ами аз винаги съм знаела, не знам дали съм решила, дали има точен момент, в който съм решила, но винаги съм

знаела, че... Започнах от там, че искам да имам ресторант, минах през..." "А защо искаше да имаш ресторант?"

"Защото ми хареса този бизнес да го опознавам. На мен ми харесва да опознавам всякакви бизнеси, но по стечение на обстоятелствата започнах работа

в ресторантьорския бизнес като пиколо." "Като пиколо." "Като пиколо ме взеха в един..." "Това на колко години?" "Ами на 18.

В един доста известен ресторант." "А защо реши в ресторант тогава? 18-годишна девойка." "Причината е изключително така мотивационна за зрителите,

тъй като от предното работно място, което беше три месеца работех там, недвижими имоти, ме освободиха точно преди Коледа,

а пък аз много исках за Коледа да имам пари и едно яке да си купя. И от къде другаде да взема пари веднага? Нали защото в ресторантьорството се плаща

всяка вечер. Реших, че ще стана сервитьор. Разбира се, отидох без никакви знания и умения. Хората решиха да ме вземат и ми казаха:

"Ти ще отсервираш, ще вдигаш." И започнах. Всъщност 12 години беше в ресторантьорството пиколо. След това сервитьор, управител на сервитьорите,

помощник-управител, управител. И опознавайки този бизнес, който е изключително труден бизнес, и на това в мометна уча и клиентите и им помагам с

този опит. Пожелах да имам заведения, пожелах да правя нещата по нов начин, пожелах аз да си ги тествам.

Аз например винаги съм знаела, че франчайз не мога да правя, защото ми е трудно да следвам правилата, чуждите, и това е едната причина.

И другото е, че нямам поле за развитие по начин, по който аз го виждам да тествам... Франчайза е стандартизация и модели."

"Да, затова реши да направиш твой ресторант." "Да. Исках да имам. Мечтаех си да имам. Не знаех как. Нямах средствата.

Мечтаех си да имам и знаех, че ще имам ресторант, но не знаех как. Предложението дойде от...След това ми стана партньор...

От човек, който се познавахме от ежедневието. Виждали сме се, събирали сме се. Той и неговите партньори, които обаче не бяха работещи заедно

с него, имаха ресторант, който вече беше пред фалит. Тоест той беше на червено. И той каза: "Ела, заповядай. В момента такива са сметките нали

на минус сме, ако изкараме нещо на плюс делиме." И всъщност два дни работех...Половината от времето си работех там, половината от времето продължавах

да работя като сервитьор в..." "А преди това колко време работи като сервитьор преди да решиш да имаш собствен ресторант?" "Аз исках от самото

начало, но работех... Нямам спомен вече толкова назад, но са били над 7-8 години абсолютно всеки ден." "7-8 години."

"Това беше във времето, в което можеш да работя всеки ден. По цели нощи също не си лягахме и умора нямаше на сутринта."

"7-8 години -" "Сега не е така." "Не, защо го мисля това нещо?" "Може и повече да са. Просто беше отдавна."

"Да, 7-8 години, понеже и това ти е помогнало по някакъв начин да разбереш ресторантьорския си бизнес. Ако

решиш да почнеш ресторантьорския бизнес не като си работила 7-8 години, а директно ей така само защото виждаш някъде печелят, какъв

ето от сегашната гледна точка какъв ти е шанса?" "От сегашната гледна точка ами шанса е 100% да загубя това, което съм инвестирала

плюс голямо разочерование." "Повечето хора искат да са предприемачи без да работят, без да опознаят дадената работа. Просто мислят, че те виждат, че

от някъде се изкарват пари и виждат точно как се изкарват." "Специално при ресторантьорството има още по-голям проблем, тъй като има

горе долу няколко са типовете хора, които си отварят заведения, но нали които не знаят защо го отварят. Едни от тях са

хората със средства, тоест това са инвеститорите. Но те не наемат хора, които да могат да им свършат работа и да ги слушат, а това са

да кажем беше много...изключително често срещано в ерата на строителството. Нали строителите, когато изкарваха добри пари и т.н.

Всеки един от тях си меятаеше да има заведение. Нали мечтата беше, за да си покани приятелите в неговото заведение и да каже, че е негово"

"Че е шеф." "Това беше единия тип. Тоест хората със средства, но без познания в тоя бизнес. Не е проблем това нещо. Проблема е, че те гледат..."

"И жените им да го аранжират, защото те са интериорни дизайнери." "Доста жени погубиха доста стотици хиляди в този бизнес."

"Нали?" "Да и след това като управление. Тоест много от тях също искаха да направят на жените си просто заведения, за да има тя какво да прави."

"Какво да прави, точно така. Това също е..." "До какво води това нещо? Това нещо води до абсолютно размиване на бизнеса

за период от време нали, колкото и да е кратко, въпреки че те инвестират пари. То става лъскаво, става хубаво за период от време.

Нали дадени клиенти на хора, които създават някаква стойност около тях или работят от години, отиват все пак да го видят. Тоест за някакъв период от време

размиват тоя бизнес. Но най-вече основната грешка - не е проблем да не се знае. Проблем е, че не се гледа на сериозно. Тоест не се глда като бизнес.

Това е един изключително тежък бизнес, който въобще не е толкова благодарен, колкото те си представят нали, но самата мисъл, че не се започва

професионално, не е добра за тях. Това са едните клиенти. Другите те са тези, котио започват и без средства и без знания, където е още по-забавно."

"С идеята бързо да изкарат пари." "Всичките са с идеята за бързо изкарване на пари и с едни сметки на хартия, които не съм видяла някъде да излязат."

"Така и -" "Той си прави сметка - Ето аз днес отивам да обядвам. Аз давам 50-60 лв., моите приятели още толкова,

ще го напълня с приятели. Ето нали оборота е готов. Тоя месец съм еди-колко си напред и се хваля, че имам заведение, и така."

"Хубаво е, че я споделяш тази информация, защото повечето хора, с които съм говорил и ги питам какво искат да правят, казват:

"Искам да правя нещо. Искам да си имам собствен бизнес." "Работил ли си в тази дадена посока?" "Не, но ще се науча, докато си правя бизнеса."

Ти знаеш колко е скъпо човек да се учи, докато си прави бизнеса." "Знам. Това го правиме вече 11 години. Абсолютно в процес на търсене, промяна

и изследвайки многобройно спрямо нуждите на пазара и това, което виждаме една идея по-напред." "5 години правите ресторантьорство беше..."

"След това около 2 години бях управител също така." "А какво се случи с този 5-годишен ресторант?" "Аз не бях на едно място. Тогава млади години,

следваха се едни места модни, отваряха се едни други, но също така нали като във всеки един бранш и там си имаше сфери от хора,

които отговаряха за по-добрите заведения. Те също се местиха. Те като се преместеха, си събираха екипа и всъщност

ни викаха на новите, на модерните места, на хубавите, защото знаеха, че имат екип, на който да разчитат."

"То казвам 5 години твоя ресторант вече като го отвори." "А с моя ресторант какво се случи. Още първите 6 месеца това беше малко квартално

ресторантче с 5 маси абсолютно нищо друго. Тоест в квартала в рамките на 6 месеца успяхме да накараме хора от другия край на София да идват

и преди доста години беше това. Тоест преди 15 съм спряла с този бизнес, значи преди 19 успяхме да накараме хора да идват от другия край на София.

И по онези години тогава постигнахме едни доста прилични партньорски печалби. От рода на 3000 лв. на човек." "На месец?" "Тогава 3000лв бяха, да."

"Те и сега са си добре." "Те и сега са си добре само че тогава с 3000 лв. много по-различни неща и повече можеха да се купят."

А защо се отказа от ресторанта?" "От ресторанта се откзах, поради необходимостта ми да правя повече различни и по-големи неща. Това е едното.

И другото е, че при мен това бяха страшно много години в тоя бизнес. Нямане на делник и празник. Нямане на...то не е просто на почивка, даже

не е толкова, заради почивката, а е по-скоро заради застоя на едно място и заради това, че имах нужда от по-широки неща. Ние направихме втори.

Втория също тръгна добре. Той беше за бързо хранене в годините, в които още никой не правеше такива. То е за готвена храна на обяд, беше на Сливница.

И той започна да потръгва, но аз вече имах нужда от по-широко развитие и съвсем...Тоест по-същия начин без някаква велика идея зад това, но после загорях.

После дойде страстта в нея и се започна с дистрибуцията на кафе, защото си дадох сметка, че аз обичам този бизнес, харесва ми,

но така мога да работя със страшно много хора и то си мислех, че мога да го правя в работно време. После разбрах, че работното време

е голям смях." "Значи един бизнес дори да е печеливш може да омръзне на човек, ако е в по-малък мащаб.

Защото повечето хора си казват: "Мен ми трябва..." Пак с много хора съм говорил. Те ми казват: "Искам да инвестирам в нещо, ако ми идват по еди-колко си пари,

съм доволен до края на живота си." Ама ти познаваш и много хора. Въобще ти се сблъскваш с много предприемачи, с много собственици на заведения.

Колко човека ей така се радват като си имат някакво бизнесче и си го крепят само него до края на живота си?" "Не, изключително малко.

Тоест живинката няма ли я в човека, страстта, това, което да го кара всеки ден да мисли нещо и да прави, той просто крета." "Фантазира."

"Да, много хора са си мислили, аз също в някоя от годините, особено в най-трудноти, когато се опитвах да закрепя положението,