много често хората си мислят, че като се изправят, трябва да започнат наново, наново да си намерят увереността, наново да намерят себе си.

Това е много модедерно в момента и т.н. Търсенето на смисъл, а не създаването. Но не е така. Тоест случва се човек, поради определени причини

да падне, но като се изправи е още по-силен, не е по-слаб. За мен лично." "Работиш предприемачество 16 години." "Да."

"Богата ли си вече?" "Не, под никаква форма. Продължаваме с трудностите, защото не сме спирали с новите идеи.

Нашите нови идеи са до такава степен понякога нови, че те изпреварват търсенето на пазара поне с 2-3 години.

Забелязвам го, когато се налага да обясня на хората, което отнема своето време. Тоест всеки един нов продукт

отнема много повече средства, докато се напасне на пазара. Тоест богата не, категорично." "Богата не. Но и защо го казвам?

А каза, че ти е омръзнало да работиш в ресторанта, защото няма отпъски, няма почивен ден, сега как е в новото начинание?"

"Сега, сега е 24/7. Тогава бяхме двама съдружници и си прехвърляхме отговорността. Тоест 2 дни единия отговаряше за ресторанта,

другия отговаряше 2 дни. Сега е 24/7." "Да, не си успяла да го избегнеш това нещо." "Не, не съм успяла да го избегна, но

пък..." "Не е лесно. Нали това също..." "Успявам да почивам тоест. Но не знам - успявам да почивам, дали почивам е точната дума.

Успявам да бъда на други места, по които продължавам да работя. Тоест работата не се случва от едно място." "Става по-разнообразно.

И почиваш, работейки." "Да." "На крак." "Да." "Което не е лоша идея, но каза като по-млада си можела повече, оказва се,

че сега пак можеш повече." "Ами не си бях дала сметка за това." "Малкия да каже нещо? Как е да си ходиш с мама всеки ден?"

"Еми на работа...

То по-скоро е все едно е ежедневието. Разхождаш се на различни места." "Виждаш различни хора." "И започваш разговори с тях."

"Чакай ти си малко момче, което това е нещо много хубаво. Какви са ти мечтите? Какъв искаш да станеш като пораснеш?"

"Като порасна още не знам. Само искам да продължа фирмата на майка си." "Искаш фирмата на майка си, а защо искаш да я продължиш нея?"

"Да стане по-успешна, да се развива, да печели много повече клиенти." "Обичаш ли мама?" "Няма спор в това. Да, разбира се."

"А ти като станеш голям, искаш ли да имаш твое семейство, твои деца." "Да." "Искаш. Добре, това е много хубаво.

Нещо, което искаш за мама да направиш като станеш голям." "Да и се отблагодаря някак за...

още не знам за какво. Предстоят още доста неща." "Може би няма за какво." "А, не. В отчета от това, което си ме учила, ще ти дам поне 9%"

"Поне 9. Да има и за нея да почива на някой остров." "На скоро ме попита, тъй като нали той ми помогна с идеята за крафткафето,

и аз тогава се научих да му споделям повече и видях, че всъщност той е голям помощник в повечето от случаите.

И на скоро се сетих, защото вече нашето заначийско кафе е в продажба, и той каза: "Ти помниш ли, че аз ти дадох идеята." И аз казах: "Да."

И той: "Да договорим процента." Тогава започнахме всъщност да говорим, че преди едно нещо да изкарва пари, че да заслужава награда,

но преди едно нещо да изкарва пари, има и своите разходи, които да се направят, за да заработи то. Нали така?" "Да."

"Учите го и на финанси." "Той може да ти каже какво е инвестиция." "Така ли? Браво! С дежа обичаш ли да си играеш?"

"Зависи какви си. Иначе да." "Я ми кажи как ги делиш." "Деля ги на истински приятели, които ми помагат и нови деца,

нови приятели и също някой например, на които да хубава е играта с тях, ама понякога дразнят." "Как се дразнят децата? Я кажи."

"Например играя си някой път хубаво, друг път идва с някое друго дете и почва да дразни." "Почва да дразни.

Сбивате ли се сега в училище или не?" "Не се сбиваме." "Вчера се бихте, вчера се бихте." "Няма агресия така ли?"

"Къде се бихме вчера?" "С Митко и с Цвети." "С Митко вчера и с Цвети не се бихме." "А това игра ли беше?" "Да." "Добре."

"Обичаш ли да четеш?" "Зависи кои книги." "Кои книги обичаш? Я кажи коя ти е любимата." "Любимата ми книга за сега...

Книга или поредица?" "Книга." "Ами за сега най-интересната ми е... кратка е, но на мен ми е доста интересна "Дневника на един Дръндьо"

Първа част." "Дремка на един Дръмдьо" "Дневника." "Дневника на един Дръндьо. А какво означава Дръндьо?"

"Име." "А това е името на героя, лирическия." "филмчета гледаш ли?" "Да." "Кое ти е любимото филмче?"

"Харесвам доста, но за любимо не знам." "Кажи 3, които ти харесват." "Сериал или филм." "Няма значение. Сериал кой ти харесва?"

"Сериал ми харесва "Полицаите от края на града" "Полицаите от края на града" Той анимационен ли е или за възрастни?"

"А въобще не е." "По БТВ Комеди е. Не БТВ комеди, а Нова." "Сега при баба ти го гледаш."

"Значи мама ти пуска телевиция." "Защото го даваха петък, но след това го смениха на понеделник." "А любим филм, който не е сериал?"

"Сега това вече ще ми бъде доста трудно." "Е някой, който ти е харесал последния. Кой гледа последния?"

"Последния го гледах отдавна. Сега понеже не ги гледам..." "Кое гледаш сега?" "Еми последния не си спомням кой е, ама иначе

да ти кажа не си спомням кой е последния." "Игри електронни обичаш ли?" "Да." "Коя ти е любимата?"

"Конзола или игра?" "Конзола." "Любимата ми конзола, която имам или си мечтая да имам?" "Която си мечтаеш да имаш"

"Nintendo Switch" "И коя игра ще играеш на нея?" "Еми сега наскоро станах голям фен на новите супер мариота

и искам да играя супер Марио за начало." "Супер Марио, докато го играеш какво усещаш, кое ти харесва?"

"Еми то по-скоро това е в новите." "Мхм." "В новите по-скоро усещам някак си...

Разбира се, забава, понеже ми харесват и..." "Забава." "Да." "А забавата от къде идва?"

"От самата игра. Направена е забавна." "Какво има в една игра, че да е забавна? Ето виж аз никога не съм играл електронни игри

и ако трябва да ми обясниш къде ще намеря забавата." "Ами то забавни игри... за всеки...

на някой една игра му е забавна на друг му е скучна." "А когато му е забавна, защо му е забавна?"

"Еми така кефи го." "Защо са ти интересни? Защо са ти интересни?" "Има нови неща, които се случват. Откриваш нови неща. Нали така? Правиш..."

"Да и по-хубава графика като... повече като реална, а не като преди само пиксели." "Да, по-реално става всичко."

"Колко често си нервен, когато ти играеш и аз те попитам, и ти не ми обръщаш никакво внимание, и си ядосан и нервен, че губиш?"

"Малко пъти." "Колко?" "Малко." "Добре." "Старая се да не става много скоро." "Много често." "Много скоро." "Добре."

"Нещо последно да кажеш на нашите млади предприемачи. Нещо ей така един съвет, който да си помнят. Основния съвет."

"Да действат. Спре ли движението, започват страшните неща. Много често се казва, че движение, но не в правилната посока е грешно.

Така е. Движение на хаос също е зле. Така е. Но да спре един човек на едно място с години е много, много по-зле."

"И много трудно тръгва после, спре ли на едно място." "Много трудно тръгва. Няма увереност, че има знание и за 5 ст.

Движение и действие. Не е задължително да имат огромната картинка, не е задължително да имат целия път в никакъв случай.

Напротив нашите продукти и услуги си дойдоха подадени от пазара и от нуждата им. Просто да действат."

Много благодаря на Галя за това, че дойде тази вечер, защото и аз исках да и се обадя още от сутринта, но

от задачка в задачка и аз така с очилата на главата стана така, че чак и се обадих в 7 часа и тя успя да се организира, да дойде

и да разкаже. Понеже тя наистина е човек с много опит, много борба. Не само 16 години, но в тези 16 години има много плътно съдържание.

И нещата, които ги казва, ги е изживяла. Благодаря още един път и желая на всички приятна вечер!

Дано да сме успели да ви бъдам полезни с информацията, която получихте!" "Приятна вечер!" "Приятна вечер!