Здравей, може ли да ти задам един въпрос?

Знаеш ли как се е казвал прапрадядо ти?

Не.

Не.

Не знам.

Не.

Не.

Не, аз също не знам как се казва.

Помниш ли името на твоя прапрадядо?

Никога не съм го знаел.

Не го знам.

Прапрадядо ми? Нямам представа.

Не.

Не.

И аз не го помня.

Не, не го знам. А вие знаете ли го? И аз не го знам.

Как се казва прапрадядо ти и кой е той, знаеш ли?

Честно казано нямам никаква представа.

Аз лично, не.

Прапрадядо ми? Трябва да попитам.

Само прадядо ми си знам, обаче прапрадядо си не знам.

Не, не знам, за моя срамота, не.

Помниш ли името на твоя прапрадядо?

Помня го, да.

Как се е казвал?

Петър Георгиев Гребчев и е бил участник в Априлското въстание.

Затова го помниш, нали? Той е направил нещо велико.

Да.

Браво, Павка. Ти имаш велик родител.

От нашето проучване се видя, че много хора, които попитахме, не знаят кой е техният прапрадядо. Или...

Един човек само след две поколения бива забравен. Нищо не остава от него. Помислете си. Всеки ден живеем,

всеки ден се храним, всеки ден правим нещо и след време все едно не сме съществували на света.

Всичкото това може да се промени тогава, когато направим нещо, което е запомнящо се.

Всичко помним Аристотел, всички помним цар Симеон, всички помним Васил Левски, всички помним хан Крум.

Защото те са направили огромни неща. Всички помним Омуртаг. Тогава тези хора остават в историята, те остават във вечността.

Те не са били напразно на Земята, защото са направили нещо. Те не са съществували и да изчезнат безвъзвратно и да са изтрити,

както с гумичка, а те са помнени поколения и поколения напред.

Един човек така съществува винаги в съзнанието на хората. Но не е важно

да помним прародителите, ако те не са направили нещо съществено. Ние тогава знаем, че

съществували са някакви хора, но просто не знаем кои са те.

За да можем да помним прародителите си и да ни помнят нас като хора, които са направили нещо, то

ние трябва да сътворим нещо, което да остане значимо. Поради тази причина в днешно време имаме възможност.

Да променим България, имаме една възможност. И да оставим нещо след себе си. Включете се в Исторически Парк.

Всеки един човек, който го е подкрепил - дали със Златна Карта, дали е бил инвеститор - това е човек, който е създал нещо.

Имената на всички ни, които сме го направили, ще останат във вечността и тогава след време, когато питат кой е прадядо ти, кой е прапрапрадядо ти или прапрапрабаба ти?

Ще кажете - моят прапрадядо е еди кой си. Той е участвал в сътворението на Исторически Парк и в промяната на историята на България.

Направете го това нещо и останете в историята, недейте бъдете хора, които просто сте съществували и никой не помни за вас - изтрити сте като с гумичка.

Включете се. Подкрепете ни, станете част от нашата общност и нека заедно направим това велико нещо. Нека заедно сътворим Исторически Парк.

Останете във вечността!